УРОК ПО ДЕМОКРАЦИЯ - 17 September 2013

0:22 AM УРОК ПО ДЕМОКРАЦИЯ
УРОК ПО ДЕМОКРАЦИЯ Илюзията, че преходът от комунизъм към демокрация и пазарна икономика може да се прави чрез преустройване на комунистическата система на демократични начала без тя да се разрушава, беше главната причина за провала на целия преход. Много хора смятат, че проблемите на България се дължат на 45те години социализъм. Това е следствие от мислене ограничено само в рамките на противопоставянето социализъм – капитализъм, като под капитализъм се разбират само западните страни. Световната картина е по-друга. Грешката идва от това, че се считаме или претендираме да сме развита страна, а всъщност по всички признаци клоним към страна от третия свят. За да няма недоразумения ще уточня признаците на страна от третия свят 1. Относителна бедност и слаба икономика 2. Корупция и престъпност на почти всички нива *3. Заеми от МВФ и С(А)Б* и наложени от тях приватизация и свободен пазар 4. Чуждестранни инвестиции (некомпенсирани) 5. Често но не задължително страната е задлъжняла към развитите страни Тези признаци си ги имаме и ние, така че сме по-близо не до развита страна, а до страна от третия свят. Страните от третия свят са над 150 и измежду тях едва ли има 20 които са имали социализъм. Така че проблемите не идват от 45те години социализъм, а от 20те години „демокрация”. Третия свят е част от капиталистическата система, но по-време на социализма, а и сега, много от нас удобно го елиминират от своите разсъждения. Още повече, иска ни се да се считаме за развита страна не за друго, а защото преди 20 години бяхме много по-развита страна. Престъпността ни шокира, защото живяхме в общество практически без престъпност. Живота ни все още е по-добър от този в по-голямата част от страните от третия свят, но ние се оплакваме много повече и го преживяваме много повече, защото знаем, че можем повече именно поради 45те години социализъм. Макар и да гледаме на запад, претенциите ни, основателни или не, са базирани именно на успехите на социализма. Да, от такива констатации боли, но докато не погледнем истината в очите няма да мръднем и крачка напред. Истината е, че неудачния "преход" към пазарна икономика ни заби при страните от третия свят, а не солидното индустриално развитие през 45те години социализъм. А удачността на тоя преход е до голяма степен предопределена. Разпада на социализма се разгледа като утвърждаване на капитализма. Това има негативно, антисоциално влияние върху правилата на капиталистическата система, което води до нарастване на съотношението бедни/богати, т.е. нарастване на броя бедни спрямо броя богати. В самите бивши социалистически страни за това способства и насилствения морален упадък от преминаването от по-етична система - социализма (социализма не е диктатура!) към по-неетична - капитализма. Тука трябва да изясним нещо важно! В края на осемдесетте години банкрутира не българския народ, който беше обикновена работна сила, а номенклатурата, която не изпълняваше ефективно ролята си на предприемач. Съответно трябваше да се обяви фалит на номенклатурата, а не на народа. Октомврийската революция 1917 год., Деветосептемврийската 1944 год. и всички други революции от този тип, са буржоазни по своя характер, обществото, което възниква в резултат от тези революции е държавен капитализъм, а държавната собственост в тези общества е групова, а не "обществена” собственост – собственик на средствата за производство е номенклатурата, а не "народа”. Така наречения "социализъм” (държавен капитализъм) е успешна форма на генезис на капитализма в България, имаща своята възходяща и след 1975 год. низходяща фаза. Така че разни антикомунисти да не се изказват неподготвени,защото комунизъм може да съществува само в празните им глави. До 89та година формата на управление в България беше Държавен капитализъм,управляван от крадлива номенклатура.Това че се наричали комунисти не ги прави такива. Стратегията на ценовите шокове през 90-те години на ХХ век в България е форма на брутален грабеж на националното богатство и на спестяванията на населението. Тя е възможно най-лошия вариант на социална трансформация. Най-облагодетелствани от нея са членовете на бившата номенклатура на БКП. 1. Движението на финансовите потоци, чрез което се осъществи грабежа (концентрация и централизация на индивидуалните капитали) в продължение на 20 години е по следната верига: 1. Спестявания на населението се акумулират в държавните банки. 2. От там има два варианта: а) директно от банките отиват като кредити на "наши хора”; б) от държавните банки отиват в държавните предприятия и от тях към фирми на "наши хора” на изхода и входа на предприятията. 3. След три години се прави ценови шок (1991, 1994, 1997 год.) чрез който се обезценяват задълженията на "нашите хора” към предприятията, на предприятията към банките и на банките към вложилите в тях парите си български граждани. След като изяснихме тези важни неща продължаваме напред. Да изясним какво означава номенклатура. По принцип номенклатурата не е някакво хомогенно цяло. Дели се общо взето на три основни относително обособени клана. Всеки един от тях има своето значение за съществуването на системата като цяло. Всеки един от тях има различни властови ресурси. Първият клан е този на партийната номенклатура. Кланът на Партийците. Той отговаря за политическата и обществена власт на системата. Неговият властови ресурс е професионалния партиен апарат, като гарант за единството на обществото. Втория клан е номенклатурата на спец. службите и армията. Кланът на Пазителите. Той естествено се грижи за сигурността на системата. Третия клан е производствената номенклатура - шефовете на предприятията, основно тези които не са в пряко подчинение на военните. Този клан отговаря за производството. Анализът от тяхната гледна точка показва, че слабото звено на системата е най-консервативната негова част - партийната номенклатура.Като лице и публични лидери на цялата система Партийците са най-податливи на корупция - без тяхната благословия нищо не става. Те колят и те бесят. Всички останали се съобразяват с тях. Който не се подчинява е заплашен от силово отстраняване. Всеки от тях пази гърба на другия и не допуска каквато и да заплаха от спиране на корупцията, която храни целия клан.Така корупцията в клана на Партийците се идентифицира като основен източник на неволите на системата. Добре е да се помни, че всичко това изглежда така в очите на Пазителите. Самите те са относително незасегнати от корупцията - затвореността на клана допринася за това. В същото време, макар и основен за всяко общество, Кланът на Производителите не може да се намеси, тъй като винаги до този момент нещата в държавата се решават от Партийците и Пазителите. Шефовете на предприятията и отрасловите министерства се назначават от Партийците, с одобрението на Пазителите и пряко зависят от тях. Срещу своето послушание те получават едно добро място в обществото и най-вече възможност да получават облаги в рамките предприятието в което те колят и бесят . Можем да се спасим като общество само ако се отвържем от това наше минало. Какво се случи след 1989 год.? Същата тази номенклатура създаде партии движения и какви ли още не секти и сдружения които ни заливаха с обещания за демокрация и светло бъдеще а в същото време разграбиха по най долен начин създаваното с поколения кърски труд от народа.Без даже да са си мръднали пръста и да са дали 1лв за това. Това било демокрацията по разбиранията на бившите настоящи другари. Какво следва в условията на капитализъм,който другарите превърнаха във феодализъм.Да защото във момента ние живеем във феодално общество базирано на корпоративни интереси. В условията на свободен пазар страни като България имат почти нулеви шансове да се борят за оцеляване. Тяхната монетарна политика се определя изцяло от западните страни. Западните страни обаче не считат проблемите на другите страни за своя собствена грижа, въпреки че тъкмо те са направили и до голяма степен принудили останалите страни към зависимост. Благодарение на наложените практики на свободен пазар кризата навлиза в целия свят. Спасяването обаче е достъпно само за развитите страни тъй като в техни ръце е контрола на валутите към които останалите се привързват. Така за нас има само криза, но не и облекчения. Съдбата на България, Русия, Румъния или дори Гърция е по-бавно или по-бързо обедняване. И бъдете сигурни, икономическата криза ще се използва и вече се използва от бизнеса (богатите) за притискане на хората и прокарване на мерки които ще влошат още повече състоянието на населението. Нека бъдем на ясно с още три неща с които ни заблуждават и промиват мозъци. Международен Валутен Фонд - заблуждаващо наименование. Фонда е Банка, а "помощта" му се връща с лихви, т.е. той печели от бедните страни включително и от нас. Световната Банка - наименованието отново е заблуждаващо. Банката фактически е американска. Затова С(А)Б е Световна Американска Банка. Друго такова заблуждаващо наименование е Федералния Резерв на САЩ. Зад него се крие частна банка.** Икономическият неолиберализъм е идеология и догматика на банки и корпорации. Те плащат за развиването му и за разпространяването му, независимо до какви абсурди води. Затова от правилната схема на капиталистическата система е изтрита негативната роля на печалбата, въпреки, че очевидно се знае. Неолиберализмът е идеологическо оръжие на бизнеса срещу човечеството. При това класово оръжие. И тука да попитам къде ви е демокрацията? На България не са и нужни политици,а държавник който да обедени разпокъсания народ и да го поведе като едно цяло. Има един афоризъм, който отговаря директно на въпроса каква е разликата между политика и държавника? И неговият категоричен отговор е: "Политикът мисли за следващите избори, държавникът – за следващите поколения!”
1 2 3 4 5 Views: 1521 \| Added by: Bezpartien \| Rating: 5.0/5

Total comments: 0

« September 2013 »
Su	Mo	Tu	We	Th	Fr	Sa
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30


Name *:
Email *:

Code *: